МОЯТ НАЧИН ДА ГОВОРЯ <ФРАГМЕНТ>

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ

(...)

,,Щрак!” – спомен след спомен, поза след поза, очи, издаващи странен контраст между непреодолима радост и безмерна тъга. Тяло, проснато на морския бряг, наслаждаващо се на възможността да увековечи всяко свое движение и сърце, разказващо своята история на добър приятел, напълно сигурно, че той го разбира правилно…

Краят на снимачния ден. Чувствам се пречистена, отпусната и леко уморена, пътувайки обратно към малката си квартира. По време на тридесетминутния студен душ, който си вземам веднага, щом се прибирам, не мисля за нищо. Час след това лягам отново на мекото легло и заспивам почти моментално, удовлетворена, че отново съм имала възможността да се срещна и да споделя със своя най-добър приятел – обективът.

На сутринта се събуждам от звън на телефон. Отново си ти. Искаш да говорим? Добре. Но не така. На теб не мога да ти кажа всичко по същия начин. Вземи, разгледай тези снимки. Но не с очите, а със сърцето си. Отвори го и им позволи да ти говорят, чуй историята, която казва всеки поглед, всяка мимика, изобразена на тях. Във всяка снимка е запечатано по едно чувство… завинаги. Виж и чуй всичко това, виж тази усмивка, виж тази сълза, и ги попитай какво имам да ти кажа.Просто се остави на тях и те ще ти отговорят вместо мен.

Това е моят начин да говоря…