ALL WE REALLY NEED IS...

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ

           Гледам те право в очите. Не отклонявам погледа си от тях – незнайно защо, но нещо в тях ми харесва.  Толкова са дълбоки, че мога да се огледам в тях…

           И тогава нещо в мен се обажда – твоите очи ли всъщност са това, което приковава вниманието ми? Теб ли гледам, или просто се надявам да зърна своето собствено отражение във влажния ти поглед?

           Егоизъм? Нарцисизъм?

           …Защото не е вярно, че всичко, от което се нуждаем, е любов. Всичко, от което се нуждаем, е страстта – обсебваща, неконтролируема, всепоглъщаща. Страстта, която обладава тялото ти и взема контрол над мислите ти. Моментът, в който вече няма значение какви думи изричат устните му, защото всяко тяхно движение придобива друг смисъл за теб. Сладката болка от отчаяните опити да окажеш съпротива на фаталното привличане, насила карайки устните си да изричат ,,не”, докато цялото ти същество крещи ,,ДА!”. Безпомощната борба, която водиш със себе си да спреш порива, да се опълчиш срещу желанието… И онова сладко безсилие, когато най-после предадеш себе си пред изкушението. Ноктите ти, впити в тялото му, парещото чувство от неговите целувки по кожата ти…

           Защото любовта е клише. Страстта – тя е движещата сила. Да си влюбен не е привилегия - кич е. Любовта – тя може да бъде измамена. Страстта – тя е истинското чувство. Само тя е способна да разбърка съзнанието ти, да разтревожи духа ти и да забърка в главата ти странен коктейл от усещания, мисли и хормони – коктейл с много алкохол, след чиято консумация вече не можеш да мислиш трезво. Страстта е състояние. Тя е неконтролируема, в нея няма нищо сигурно и нищо предвидимо. Опияняваща, безмилостна, безскрупулна – страстта отнема правото ни на контрол над нас самите. Това е истинската нирвана – вече няма думи, устните са слети, телата треперят,  ръцете сами определят пътя си…

           А любовта? Тя не е необходимост. Без нея можем да съществуваме. Тя е прищявка…

<Една не чак толкова далечна събота>